Поетическите неволи на един Стамболиец

0
364

Очите

„Очите никога не лъжат” –
казал бе веднъж поетът,
истината те не крият, нито я задържат,
от негативното да се поучим е заветът.

Те показват болката и радостта,
тайните от миналото ни разкриват,
тъй невинни те са в младостта,
болката зад очила се скрива.

Упоритостта да виждаш вътре в тях
сила е огромна за човека.
Веднъж във чифт очи видях
безкрайна топлота, утеха.

В очите могат да се видят
презрение или пък липса на увереност,
във свой вълшебен свят те могат да отидат,
търсейки душевен мир, умереност.

Показват те най-чистото в душата,
характера разкриват с лекота,
неизказаната от ума, устата –
откритост на сърцето – голота.

Щастливите очи са диамант,
променят мисленето на околните,
за положителни емоции са те гарант,
пораждат оптимизъм дори у недоволните.

Нещастните очи се срещат често,
зад тях се крият много болка и разочарования,
прикрити някъде дълбоко вместо
да бъдат споделени личностните чувствования.

Очите ни са нещо свято,
записали живота ни на лента,
едно море от спомени залято,
за най-дълбокото познание са асистента.


Когато тя не е наблизо

Когато тя не е наблизо,
когато се обърне и си тръгне,
студенина дълбоко в мен навлиза
и чакам аз отново да се върне.

Когато ли пък не я видя – за ден или за два –
започвам да се чудя – какво ли е това.
Дали ми липсва аз не зная,
дали това не е и краят.

Краят на една надежда,
за близост и за топлота,
очи в очи да се оглеждат,
търсейки безмълвно любовта.

Когато пък е тя наблизо,
но във себе си затворена е,
тогава аз в ума й искам да навлизам,
да изкореня аз всичко – що престорено е.

Липсата й кара ме да се замисля –
„дали и колко този път ще издържа”?
Дали отново спомените да прелистя,
дали отново аз ръката й ще подържа?

За моментите, в които ти ума ми взимаш –
усмихната, готова да се снимаш.
Погледна ли те – със главата нежно кимаш –
знаейки, че съм изцяло твой, и че ме имаш!


Тя иска само него,
Той иска само нея.
Те не търсят други,
Те търсят единствено ДРУГИЯТ!

Той е в главата й,
Тя – в неговата!
Интересни са си,
Но не прекаляват!

Свободни са във всичко,
Но не гледат други!
Достатъчни са си,
Но не прекаляват!

Внимание обръщат си,
Но и гръб за кратко, ако трябва!
Не се товарят със излишното,
А само колкото да продължават да се ИСКАТ!

Казват му, че тя не е перфектна,
Той поглежда ги и отговаря –
„Вземи очите ми и виж я с тях”
При тези думи – ОНЕМЯХ!

Държат се те взаимно в напрежение,
Тръпката я има винаги,
Това е вероятно правилното напралвение,
Трапчинки под очите? – има ги!

Какви неща говорят му за нея,
Но той познава я, и затова се смее!
Каква ли не изкарват я,
Но така единствено – в ръцете му докарват я!

Тя иска само него,
Той иска само нея.
Те не търсят други,
Те търсят единствено ДРУГИЯТ!