ММ „Бурята“

0
113

Бурята

Силен и пороен дъжд
се изсипа над градчето ни.
Гръм след гръм,
светкавица след светкавица.
В късния час,
аз,
втренчила се в просторния
сив небосвод,гледах
как бурята утихва.

Не трая дълго,
но беше ужасно.
Сгуших се в меките завивки и се опитах да заспя.
Скочих изведнъж,чух аз странен шепот
идваше отвън, сякаш беше ехо
(викаше ме то…)


Лъжа

Ти ми даде всичко,
а аз не бях честна с теб.
Ти беше винаги до мен,
а аз те лъгах.
Ти ме обичаше,
а аз исках друг.

Наранявах те хиляди пъти,
но ти не го осъзнаваше.
Тялом бях до теб,
но духом с друг.
Казвах ти, че те обичам,
но всъщност обичах друг.

Макар и вече закъсняла
прошепвам ти с тъга.
Прости ми, сили нямам
не мога аз да спра…


Последен дъx

Тя го обичаше повече от всичко
и беше готова на всичко,
само за да бъде с него
но съдбата бе решила друго.

Тя трябваше да изпита много болка и страдание,
да премине през много трудности,
за да разбере дали си заслужава.

Минаха години.
Тя така и не можа да го забрави,
не можа да спре да мисли за него,
дори и с последния си дъх
прошепваше името му.