“Малки приказки за всеки ден”

0
96

Неделя се загледа в напуканите пети на лятото, което бавно си тръгваше
с последните горещи дни. Понатежали стъпки, оставящи ярки
отпечатъци на щастливо безвремие в късен следобед, с уморени мисли,
полюшващи се на плетени хамаци. С мирис на турско кафе в джезве. От онези,
бакърено-медените, сипващи наливни истории в чаши. Колкото чаши, толкова
истории. Разказани по стените им в странен комикс от разбъркани фигури.
Предсказващи сбъдване на още летни сънища. Чакащи в гънките на пердетата.
Малко по-прохладни. В по-наситено жълто, оставящо прах по обувките.
Укротени от вятъра в слънчогледовите полета. Нахлупили сламена шапка,
намерена по прашните пътища. Повтарящи ехото от радостта на пътуващия цирк,
заминаващ с фургоните си по залез. След уморените стъпки на Август. Към
друго лято…
Неделя въздъхна и взе една узряла праскова от панера. Хич не и се искаше
лятото да си тръгва. Пожълтяла ще бъде нейната приказка днес. Пооръфана. В
цветовете, родили всички изгреви и залези. С богат аромат. На отлежало
бутилирано лято.

-автор: Македонка Шутова