Стефан Страшимиров „Свои сред чужди“

0
34

 

Вече смятах,че съм ударил дъното,макар че пермаментното ми пиянство подхранваше илюзията,че скоро на твърдо няма да стъпя.А само преди броени години се дипломирах като първенец на моя випуск,с адмирации от изпитната комисия за необичайната,но актуална дипломна работа.Е,разпределиха ме в новооткрит завод със селски адрес,който щеше да изнася продукцията си само по линията на СИВ.Макар,че „СОЦА” бе придобил по-хуманен образ,след като най-добрият ми приятел,”забрави”да се върне от Запад,се оказах съмнителен елемент,чиито шанс да попадне в БАН бяха нулеви.

Иначе провинциалният живот ми се отрази благоприятно.Средната възраст на многото работнички не надхвърляше 35 години и скоро се очертах като най-личен ерген.С китарата ми бяхме абонирани за всички веселби и купони.

Дойде Промяната.Обхванат от всеобщата еуфория,като недолюбван от тоталитарната власт,някак естествено с озавах в актива на „сините”.С колата ми бяхме винаги на разположение за спешни задачи и мероприятия,които заклеймяваха останките от „червените боклуци”.

Заговори се да  бъда включен на избираемо място в престоящите парламентарни избори.Това  бе мехлем за нараненото ми его,защото дотогава ме бяха таксували като второ качество гражданин.

Обаче се намекна за голяма сума пари „в помощ на демокрацията”,която аз нямах,защото възнамерявах да си купя жилище.Отпаднах от списъците.И точно тогава по телевизията един обикновен лесничей обясни с думи прости същноста на „Промените”:Когато дойде голямото наводнение,отгоре първо изплува гюбрето!”…

Бях свидетел на безочетни пачки,за помощи от чужбина,за заделени левчета от бедни,изстрадали хорица,които никъде не се отчитаха и остечоводяваха.Пребоядисани хитреци и „ухери” се оказаха на високи постове и основен двигател на новите обществени процеси.Когато бях посъветван да оглавя,като профсъюзен активист,”недоволството” на работниците от директора с червена книжка,аз не само отказах,а дори предупредих,че ще е проява на безумие да се сменя такъв специалист и мениджър с нагаждач,който хал-хабер си няма от тоова производство.Отвърнаха ми,че явно съм се продал на „ония” и се озовах сред отровите на галваничния цех,поради закриване длъжноста,зам.директор”.Естествено,отсвириха и шефа.

Междувременно се наложи прибързано да създам семейство,понеже при един от многото купони забремених една медицинска сестра,която за нищо на света не искаше да направи аборт,макар че лесно можеше да отстрани проблема.Не помогнаха откровенията,че не я обичам.Ако трябва да бъда честен,тя бе готова да бъде самотна майка,но това щеше да събори и последния темел на общественото мнение към алкохололизирания бонвиян,който загърби синята идея.После ми подшушнаха,че преди мен тя била гадже на астезиолога,да не се окаже,че детето е негово.Вдигнах скандал на Невена,наговорих й куп небивалици,дори я ударих.Известно време, когато се връщах неедекватен,тя се затваряше в спалнята,а накрая подаде молба за развод.Присъдиха детето и апартамента на нея,а аз буквално се оказах на улицата.Единственият ми верен другар стана бутилката.Дотолкова го ударих през просото,че една вечер,в състояние,близко до дилериум,поех безцелно из пустощта.Последното,което  ми е останало в паметта,беше,че крача,гологлав и разгърден,из заснежени угари.Сълзите ми покриваха с ледена коричка измръзналото ми лице и аз виех  от отчаяние.Пропаднах в някаква преспа сняг,постепенно чувството за студ се притъпи.В един момент,като през мъгла,закъснял  рейс,с ослепителни светлини спря до мен.Някакви призрачни сенки ме понесоха внимателно,като  чуплива вещ.После сякаш се озовах край бабиното огнище от детството,чиято топлина си остава за мен символ на истински домашен уют.

   Транзитна станция

 

Събудих се в просторно,искрящо сякаш с белотата си,помещение.Бе разпределено на отделни стаички.От мен излзаха някакви маркучета и проводници свързани с чудновата апаратура,монитори по които се нижеха диаграми.Най-странното бе,че след онази унизителна и отчайваща нощ се чувствах за пръв път от дълго време кукуряк,като младенец.Долавях от съседите някаква странно звучаща реч и фрази на английски.После влезе То.Беше невисок,облечен в бяло.Пристъпяше сякаш с лунната походка на Майкъл Джексън,а лицето му се криеше под скафандър…

-Охо-о!Нашият земен гост явно е прескочил трапа,както биха казали н неговата родина,-заговори той с глас,добил от скафандъра странен метален оттенък.

-Къде се намирам всъщност?-използвах случая да добия някаква информация какво е станало с мен в близките дни и часове.По ред причини невярвам да съм попаднал в рая.

-Ще ви отговоря унклончиво.Някои щастливци,отбиващи се пътьом тук,са продължили найстина към онова престижно за благочестивите души място.Намирате се в специален модул от „Междинната станция”.В по-широк смисъл,простосмъртните я считат за зона,където първоначално попадат душите на мъртвите,озадачени и объркани от липсата на физическа обвивка.Тук свикват с необичайната форма на ново съществуване,в размисли доколко пълноценно е било земното съществувание,отърсват се от стари грешки и заблуди.Когато докажат,че са готови да поемат към следващото ниво,преминават през специален тест,който понякога се повтаря,потретва.Бързам да ви успокоя,защото контролната апаратура,с която сте свързан,ми подсказва,че тази информация ви е разтревожила.Не,вие не сте дух и ако се огледате,ще констатирате,,че все още сте в тяло,доста подобрено след процедурите по детоксикация и „основен ремонт”.

-Да не сте своебразни космически гробари,които констатират:”А,тоя е опънал вече жартиерите”.Или”виж,другият,има шансове да оцелее,но струва ли се да се занимаваме с подобен боклук…”

-Вече имам ясни доказателства,че разумът се е завърнал в старата си телесна обвивка,но не оставяйте с впечатлението,че гостуването ви е проста случайност,оживила скучно ежедневие.Става дума за Височайша чест,оказвана на малцина от строга космическа институция.Не ми се иска да намесваме в тази делнична история Бог.

-Като си спомня за доскорошните ми преживелици,тя явно или е имала лош ден,или е бил оказан натиск.А не познавам висши представители,там горе,които биха могли да се застъпят за неудачник като мен,особенно пред властелина на небитието.

-Вижте,млади момко,Представете си,че някъде във Вселената има могъщ компютър или комисия води на отчет земляните,които биха били достойни за космическото братство.Висока чест,но и голяма отговорност.Статистиката показва,че липсва интерес към политически или регилиозно обвързани популярни личности,чиято грандоманщина,себелюбие,каучокови принципи не вдъхват доверие,защото остават верни на стари догми и най-вече на личния интерес.

Ние търсим индивиди,верни на основните хуманни ценности,остояващи принципите с цената да бъдат изхвърлени в задния двор на обществения живот.Преминали през горнилото на страдание,заблуди и осъзнати грешки,имащи дързоста да се пречистват като митичната птица Феникс.

Първоначално ни впечатли дипломната ви работа,различаваща се от многотиражките с фанатизираните ГМО- прадукти,атмосверни замърсявания,радиоактивни отпадъци,космически боклук,но някак еснафски,в рамките на собствената си родина…Целта е да се оттървем от тяхното видимо присъствие или да ги пратим на друга планета без да се замислим,че създаваме проблем.Някакъв ваш мъдрец беше казал,че пърхането на крилата на една от милиардите пеперуди край нас,променя с нещо света…

Нашата цел е земляните да свикнат смисълта,че не са единствените богоизбрани мислещи същества във Вселената,появили се от нищото преди около 48-милиона години.Хуманоиди е имало много по-рано.Имало и цивилизации,които са летели в космоса,имало и няколко ядрени войни-последната преди 30-десет хиляди години.Не потопът е заличил споменът за тях,а собствената им недалновидност.Затова всяко мислещо  същество,независимо дали е от планетата Земя или друго небесно тяло,трябва да загърби егоизма,национализма и себелюбието и да поеме своята част от отговорноста за целия видим свят.

-Но,съпоставено с безкрая му,как така се озовахте на точното място в точното време,за да обърнете внимание на една нищожна прашинка от него?-не се  стърпях и прекъснах дългия му монолог.

-Прав си!Така и не си разбрал,че след купона…по повод дипломирането,ти беше поставен от наш агент чип с проследяващ JPS,излъчващ и данни за състоянието ти,макар да ти изглежда,че попадането ти при нас е случайност-отвърна хуманоидът и продължи:-Като член на Вселенската комисия по контактите разгледах твоят случай.Ти се оказа много подходящ за нас.Утре напускаш медицинския център ще те поемат треньори,специалисти по помощни средства за оцеляване в рискови ситуации.Първата седмица е контролна.Ако не се справиш,ще осъмнеш там,където те оставихме,след като истрием от съзнанието ти спомена,че изобщо сме се виждали.На добър час и късмет.Залогът е голям!

 

Подготовката

 

В следващите дни имах много срещи с различни хуманоиди,които външно си приличаха като близнаци.Подозирах,че повечето са роботи затова зададох на неколцина въпроса дали скафандрите са нужни за защита от зарази,за прикриване на самоличноста или заради атмосферата,ми се отговаряше,че така стресът бил по-малък,а обучаващият има чувството,че в някаква степен е по-значим от обучаващите го.

Специалистът по Кинезитерапия прилагаше както увеличаващи се физически натоварвания,така и чудновата апаратура,която трябваше да ме направи по-силен и по –бърз от обикновенния землянин.Преминах курса за езикова култура,след като сам избрах да уча суахили,руски и английски,обосновавайки се защо съм се спрял на тях.Знанията „буквално” се наливаха в мозъка ми по начин,който дори не посмях да проумея.Но факт бе,че за броени дни ги усвоих като матерни.

В „Катедрата” по технически и новаторски средства за комуникация и оцеляване първо ми обясниха,че на мястото на фонтанелата към черепа ми е прикрепен миникомпютър от сплав,неуловима  за сканиане,чрез който имам JPS,двупосочна връзка с главния диспечер и сътрудници с енциклопедични познания,които при екстремни ситуации,ще ме насочват към най-адекватния избор на реакция.Основен принцип да не се допуска паника и действия,застрашаващи нечии  живот.Единствения силов начин за защита е странна възможност да излъчвам мощен кратък енергиен импулс,който парализира мускулите и съзнанието на нападателя за време,достатъчно да се измъкна от опасна ситуация.В крайна сметка комисията оцени обучението като успешно,позволяващо да бъда включен в акции,защитаваща интереси и ценности на Космическото братство.Първата ми мисия щеше да бъде край кенийското пристанище Монбаса,в околностите на което се губили дирите на сътрудник,разасняващ  дали в тамошната военноморска база не се съхраняват опасни материали и боеприпаси,които при евентуална диверсионна атака биха заплашили чистотата на Индийския океан.Имало такива предположения.Задачата ми се оценяваше като не особено рискова,подходяща за новак.Но самото наличие на флотилия,със съвременна бойна техника,електроника и вековни традиции налагаше приземяване далеч от целта.

От кораба –майка се отделихме с малък своебразен джет и скоро крачех бодро под изгряващото слънце из Саваната,с раница на гърба и паспорт на агличанин,търсещ непознати лековити разстения.Макар и уморително,придвижването ми се оказа полезно да изпробвам техниката за самозащита.

Попаднах на майка-слоница,която,загрижена за малкото си,съзря в мен опастност за него.След като разтърси заплашително огромните си уши и нададе рев,тя се затича към мен.Изпънах  десница с разтворена длан и след секунди огромното животно се отказа от атаката.

Първоначалните сведения за моя човек сочеха,че е още жив.Значи е ранен или  тежко болен,вероятно се крие,където рядко минават  хора и има наличие на вода.Докато следвах подадените ми кординати,попаднах на военен патраул.Когато им обясних с каква цел съм по тези места бяха твърде учудени,че по време на дъжд тези пясъци оживяват,появяват се диви дини и дори бели трюфели.След като спечелих доверието им си позволих да попитам ако ме ухапе скорпион или отровна змия къде бих намерилспасение.Обясниха ми,че ако не загубя самообладание и при добър късмет трябва бързо да се придвижа до близкото село.Посочиха ми накъде се намира.Там имало прочут знахар,от чиито знания и умения се ползвали дори техните офицери.

Стигнах до запустяла сграда с изпочупени прозорци,опасана с висока,стабилна ограда.Започнах да търся пролука.Трудно я открих,защото някой старателно я бе замаскирал.Обходих цялата постройка,но чак при втората обиколка открих Мбуто от племето Банту.Беше много зле.Слава богу,куршумът минал през рамото и излязъл откъм гърба,но беше изгубил много кръв.Дадох му от моята аптечка всичко,което би помогнало в случая,включително и последните си енергийни блокчета.След половин час той живна и се удиви,че говоря суахили.Обясни ми,че получил данни от съплеменници.Нямало данни отравянето на крайбрежието да е дело на англичаните.По вероятно идва от големия химически завод край Момбаса.Или пък е диверсия на националисти,които отдавна настояват англичаните да напуснат пристанището им.

Решихме да се придвижим до селото след смрачаване.Мбуто трудно се придвижваше.Наложи се да направя носилка,към която прикрепих с ремъци ранения.Влачех го с кратки почивки.Наближихме целта и по гласовете на децата се озовахме пред колибата на лечителя.Следвах препоръките на Мбуто как да се държа с най-популярния в селото старец.Той  бе приятно изненадан,че говоря езика на племето.Обясних му,че търся лековити билки и това го предразположи към нас.Обеща за седмица да изправи на крака ранения.

С някакъв форд от 50-те години се добрах до Момбаса и се свързах с резидента.Той ме оведоми,че следващата ми мисия е в Русия.

Нямах особенни притеснения,защото говорех свободно руски,а притежавах и безлимитна златна карта.В нашия век имаш ли пари все някак решаваш проблемите си.

 

      Москва,Москва!…

На летище „Шереметъево” Иля Соловьов се появи с половин час закъснение.След куп извинения ми  обясни,че преди два дни му изгоряла колата.Според застрахователи-заради най-удобното,подлежаща на коментарии,причина-късо съидинение на проводници.Въпреки че периодически негов приятел проверявал всички системи,незатегнати болтове,-такива неща.Решил да ползва такси,което тътьом сменил.Одрусали го яко,но искал да не ни виждат заедно,защото след него ще се появи „хвост”.

-Казаха ми,че си бомбена натура,а те срещам унил и подвил гребен.И ти ли,клетнико!Известен борец  за хуманност и чесност в политиката и бизнеса,осъзна,че главите ни са твърде крехки,за да рушим с тях бетонните основи на корупцията и безнаказноста на олигарси и политици?-със съчувствен укор атакувах.

Журналистът само тъжно поклати глава.

-Един век след Октомврийската революция,руснакът бил той и впиянчен мужик от най затънтената хата,продължава да е генно обременен от мита за империята Великая Русь.А ние сме тръгнали да въвеждаме ред във Вселената!Свещенна наивност.Тук имаме доста милиардери,които не се скъпят да си плащат редовно солената такса „спокойствие”.

Ето,царят на синьото злато Буличов,броди със сонди из степите и търси шистов газ,понеже петролните сонди секват.Но изтърбушената ни планета почва да се задъхва в утробата си,което човек привиква да приема като нещо принадлежащо му по божията промисъл.Цели села обезлюдяват,понеже преситената земя,волю-неволю,е принудена да споделя с човека даровете си.Волга тече по своето русло,а газта не можеш озапти.Демонстрираха ми как питейна вода от крана се възпламенява,нивите запустяват,а децата боледуват.

Докато очаквах пристигането на пратката реших да отскоча до националния парк на Кения Тсаво.От рекламните брошурки на туристическата агенция разбрах,че там в 1967г.английския геолог Кемпел Бриджес бе намерил непознат дотогава скъпоценен камък с наситено зелен цвят,”способващ за омиротворяването на неспокойни натури.”Литотерапевтите твърдяха,че можел да лекува очни болести,понижавал кръвното налягане.За разлика от други подобни минерали,той разкривал цветовото си богатство само на дневна светлина,обичал слънцето.Позволих си да купя една брожка-жапче,обсипано с неголеми,шлифовани кристалчета.Фактът,че кръсникът нановия скъпоценен камък бе станал Хенри Плат,тогавашен  президент на „Тифани”,бе показателно наречено „тсафорит”.

Не искам да останете с впечатление,че съм любител на прахосване на безочетни пари,просто неосъзнат каприз.Това бяха дарения от хора,сиппатизанти на гражданското съдружие „Чисто небе”.Малцина от тях знаеха,,или по-скоро предполагаха,че основите са били положени от представители на извънземна цивилизации.В него членуваха хора,загрижени за промените в климата,всеобщото замърсяване и обоклучаването на Космоса,което застрашаваше все по-силно мисиите на астронафтите.Те бяха от всички обществени прослойки-студенти,мечтаещи да разкрият някога небесните тайни,политици,богати вдовици на висши военни или прочути учени,представители на хайлайфа,обичащи журналистическото внимание и най-обикновенни пенсионери,с битие на ръба на оцеляването.Имаха представители в парламентите,във влиятелни обществени организации и службите.Въпреки това не беше лесно да се прокарат закони и наредби,подсказани от космическото братство.Защото върли врагове им бяха консерваторите,лобитата на петролния,енергииния бизнес и химическите производства.

Получих колет с нов паспорт,журналистическа карта от популярен английски ежедневник с официално писмо,,че целта на посещението ми е да запозная европейските читатели с напредъка на Русия в овладяването на нови енергийни источници,с молба за съдействие от съответните органи.Имаше и някой дреболии,които щяха да са от полза за истинската ми цел-охрана на „колега”,набелязан от някакъв олигарх за елиминиране,защото отразявал в пресата своеволията му при разгръщане на бизнес с добиването на шистов газ.

Добре,младите на драго сърце ще напуснат родните места,след като продадат на добра цена свещенните доскоро земи на рода.А парите бързо свършват,а сигурност няма.Старите остават и няма кой да ги изпрати в последния им път.Но и тяхното самочувствие гъделичка местните власти:”Нали знаете,че Русия трябва да запази могъществото си.В голяма степен то се крепи на енергиините источници.За него тя е платена с кръвта на дедите и битките ни.А сега сте седнали да хленчите за някакви запблатени ниви,от  които никога не сте вадили хлебно жито”.

Ние продължихме да разговаряме в едно сепаренце на четери очи и кафе.Още повече,че кацнахме  призори.Той ми даде много материали,снимки,на Буличьов и горилите,с които се среща.На последните не свалял пронежилетката от себе си.Веднъж вече го е спасила.Сподели ми,че е обречан,което направо ме вбеси.

-Там,Горе,ценят високо смелоста ти!Пращат ме специално,да ти пазя гърба,докато е възможно.Трябва да направим всичко да лъсне охранения задник на онзи дерибей,който с измами и заплахи обезлюдява цели райони,без да се интерисува в какво състояние ще ги зареже,след като изтиска от тях и последната капка синьо гориво.

Наехме после такси.Той слезе в предградията на Москва,а аз се настаних в хотел,близо до масивната сграда,приютила екипа на олигарха Буличов.На него посветих първите сутрини да имам визуална представа за охраната му,гостите,идващи със скъпи коли,любими  рестаранти и заведения.Избягвах по възможност обхвата на камерите и правех снимки на ситуации и личности,които предполагах,че ще ми послужат.Късните следобяди бяха времето когато активираше дейноста си Иля-посещения на редакции,които си позволяваха да публикуват скандалните му разкрития,срещи със съмишленици,любимото кафе и прибирането с метрото до дома.

Бях негова сянка!На оживени кръстовища го снимах сред забързания поток от хора.Вечер с компютърна програма търсех повтарящи се лица,копоите,които според журналиста следели всяка негова стъпка.Сред тях привлече погледа ми някакъв тип с рижа коса,който се набиваше на опитното ми око,независимо от смените на връхните друхи „Найк” и тъмните очила.По телосложението разбрах,че посещава фитнес салоните.

 

 Протестът

Наши активисти от Молдова ни осведомиха,че населението на две села се вдига на бунт срещу сондажите в района,където имало шистов газ.Всъщност по-голямата част е била от общинска мера,в която пасял добитъкът им,трябваше да им окажем някаква подкрепа.

На изхода на самолета периферно  мернах познато лице.Не беше трудно да разпозная копоя в него.Носеше яке с качулка,но не можеше да скрие луничавото си лице.

На летището в Кишинев ни очакваха приятери на  Х-са и ни обясниха ситуацията.Въпросните селяни били готови да легнат пред верижните машини,които щели да почнат работа по проекта.Там от векове са се занимавали с винарство,овцевътство,овощарство и не са искали,волю-неволю,да замърсят природата си.Не смятали да се преквалифицират в професии,които не са традиционни.От друга страна местната власт сътрудничела на концесисионерите,твърдейки,че действията им са законни,имат всички необходими разрешения и щели да газифицират района срещу минимално заплащане.Така и не откликнали на апела да се проведе референдум дали народът е съгласен.А и специалистите намерили много пропуски и неясноти в документите,които уж разрешавали да се започнат сондажите.

Всичко това се изясни на срещата с природозащитниците,които ни бяха приготвили местни специалитети-мамалига с брънза,вицел-телешко с дюли,кифте-луце,малки кюфтенца от говежда кайма в доматен сос.И кани от прочутото ароматно  молдавско бяло вино.Не липсваха и цимбалисти,,които със странните си музикални иструменти повишаваха градуса на настроението.

Въпреки старанието на домакините аз така и не успях да се отърся от подозрения и очаквания и почти не спах.На сутринта полицията направи всичко,за да проправи път до техниката,която доведе до твърди сблъсъци,арести,бърза помощ,отнемане на снимачната техника,но с миниатюрната си камера аз лично нищо не пропуснах.

Явно са докладвали на областния управител за напрегната ситуация и той решил да напусне уютния си кабинет.Защото ако на протеста се намира и някой западен екип ще има дърпане на уши!Той се опитва да успокои селяните,че ставало дума само за проучвателни сондажи.В крайна сметка можело да се окаже,че добивът на газ би бил нерантабилен и този протест да се окаже излишно губене на нерви.

Тълпата така и не се разотиде и високият гост беше принуден да спре нашествието на техниката,предупреждавайки,че заповедта му е временна.Значи,че някой вечер те все пак ще инсталират изненадващо съоръженията.

Протестиращите започнаха да се оттеглят.Нарочно не бях до московският журналист,в людския поток се стремях да съм наблизо и да не го изпускам от очите си.В един момент ми направвпечатление,че някой разбутва демонстрантите,приближавайки се към моя човек.

Енергично го последвах и бях почти зад гърба му,когато се мярна рижата коса.Люнавичият бръкна в джоба си си за да извади някакъв предмет.Предположих какво ще последва.В блъсканицата прословутия стрелящ бастун не вършеше работа,но и улесняваше впръскането на отрова.И когато оня реши да направи по-рязък жест,се хвърлих върху му и отклоних ръката,в която беше стиснал неголяма спринцовка.Но този тип явно беше някакъв манияк по фитнес и ако не бяха околните,които се хвърлиха да ни разтървават,нямах големи шансове да го усмиря.Нещо повече-в стремежа си да запазя съдържимото зад опастната игла,той успя да впръска част в мен.Московчанинът беше достатъчно съобразителен да прибере спринцовката преди да ми прилошее.Слава богу,рижият не беше успял да изтласка буталото  застрашаваща доза от отровата.На мен не ми се влизаше в руска болница,където щяха да забележат някой аномалии в тялото ми.

Съобщих Горе за ситуацията и поисках разрешение да отскоча до Бълария,докато се прочисти тялото от евентуалната токсикация.В Молдова се бях срещнал със сънародници,с които съпоставихме вкуса на Бронзата с този на нашето овче сирене и изобщо носталгията по родното начало.

А моят приятел вече разполагаше с неоспорими доказателства,че е направен втори опит да бъде убит и то по нареждане на мастит бизнесмен.Разполагахме с фотодоказателства за лични контакти с извършителя.А аз с неосъзнат трепет в душата,поех към родината.

 

       Господин Никой

 

Не се опасявах,че в градчето,където първоначално съдбата бе предопределила да протече младостта ми,ще бъда разпознат.Бях спортен тип със скъпи дънки ,фирмени тъмни очила и оформена брадичка-нищо общо със занемарения пияница преди три години.А и бе учудващо,че не срещнах познати лица.Почти несъзнателно се качих до бившата ми квартира и дори натиснах звънеца.Нямах предварително никакви такива намерения.Явно съм разчитал,че по това време бившата ми жена е на работа.Но вратата се отвори и се показа нейната баба.Попитах тук ли е внучката й.Била до окръжния град,където завършвала магистратура.С типична славянска гостоприемност ме покани да вляза вътре.

Истински шок за мен бе портрета от свадбата на централно място в хола.Явно съм се задържал малко повече пред него,защото старицата реши да ми обясни,че мъжът от снимката загадъчно е изчезнал,оставяйки детето си полусираче и съпруга,която така и не успяла да го забрави.В този момент влезе едно ангелче със сини очи,носещо чертите на моята ранно отишла си майка.То с трогателна найвност ме попита:

-А ти познаваш ли моят татко?

Този въпрос и ситуацията,в която неволно попаднах,така ме разтърсиха,че даже не успях смислено да отговоря.Побързах да скрия насълзените си очи.Какъв глупак съм бил!Лишил съм се от това,за което бях  мечтал още от тинейжър,защото баща ми вдовеца ме заряза създал ново семейство.И сега съм избрал да се боря с някакви химери,вместо първо поне да се порадвам на две същества,които да ме накарат да заобичам света около мен,за да се окажа още по-ангажиран с изчезващите, му ценности и борбата за спасяването им!

Смутолевих само”Татко ти праща малко подаръче!”-и тикнах в нежната ръчичка,която първо целунах,жабчето-брошка,която купих в Кения.Изхвърчах навън,без да си взимам довиждане.Гостоприемната старица,която междувременно бе донесла чинийка сладко от горски ягоди и чаша вода,сигурно беше останала силно озадачена от непознатия странник.

Заплатих в местни магазини голям LED-телевизор,модерен хладилник и микровълнова печка с обещанието до вечерта да бъдат доставени на конкретен адрес.След това хванах първият автобус към столицата в очакване на следващата си мисия.

Първото запитване,което щях да направя до централата щеше да е:”Имам ли право да се задомявам или”поне” на заслужен отдих след време…”