Георги Славов

0
231

Послепис

В някои светове далечни
Душата ми ще се надига
А вие мъртви и обречени
Ще четете мойта книга

И неразбрали никое слово
Всяка не на място запетая
И аз от другия свят отново
Погребан ще се възмечтая

Сред пръст и камъни натъпкан
Ще чета самия старата си книга
Душата си след себе си ще мъкна
И трупът ми – ръждясала верига.

В мечтата последна и лепкава
Ще се спомням единствено тебе
Как надеждите ми още отекваха
преди нещастието да те отнеме

Бели бяха Боже още побеляха
косите на смъртта след време
чаках я пред липсващата стряха
обеща че ще се върне и за мене


Прахът на младостта ми волна
по устните ти сетен път ръми.
И може ли целувката подмолна
да слее ни, но пак да сме сами?

В блянове унесени очите ни
търсят подкрепа и забрава.
Пръсти – пътища преплетени
Ледовете пак във мен се давят.

В нощта, когато нищо не остава,
само спомен някой да убива.
Аз не слушам чуждата им врява
И праха ти в младостта си вливам.

В нощта, когато до теб отсъствам
и луната хвърля лъчите затъмнени.
Вплети самичка своите нежни пръсти
и брой минутите безкрайни и за мене!


Докато с мечтите ми
се върнете.

Ще оставя да стоят
на улицата
обвити
моретата, в които
няма вече пяна.
Ще оставя на пясъка самотни мечтите
и от морето греховно
ще плувам в океана.

Сълзи ще пренебрегвам –
и мойте и чуждите,
но не твойте
Сълзи.
В осквернените руини
на бъдещето стойте!

Ще заровя богатства и блянове
неизказани, непрошушнати, несбъднати.
Ще заровя
мечтите си,
докато с мечтите ми
се върнете.